сТеЛчЕ (Стели Димитрова)
38 36
13 июл. 2008 г., 16:07

Човекът предишен 

  Поэзия » Другая
1071 0 4
Тъжни сенки бродят в мрака,
плачат сякаш със едно лице.
Под краката им чернее тревата,
но кого оплакват те?

Оплакват моята предишна същност,
тя погребана нейде лежи.
Защо ли я погребах всъщност?
Защото страшно много ми тежи.

Погребах я, сега съм друга.
Студена, твърда и жестока станах.
Но защо предишната ми същност
продължава все така да ми тежи.

© Стели Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесах!
  • Тежи, защото все пак още я има,
    радвай й се и бъди ЩАСТЛИВА!!!
  • Тежи,защото Тя-другата е част от теб!Всени има две страни и лоша и добра.Добрата по принцип се стараем да доминира докато не ни се случи нещо толкова разтърсващо и непреудолимо,което да ни накара да искаме да я няма,просто защото Тя е по-слабата...,но факт е,че те двете са неразделими..Те са част от същността ни!Браво за стиха,страхотен е!
  • И за съжаление ще продължи да тежи...защото не можеш да избягаме от това, което сме, колкото и да искаме да бъдем зли
Предложения
: ??:??