ЧОВЕКЪТ СЪС ЗЛАТНОТО КЛЮЧЕ
... понеже му се вижда вече краят на тъпия – отвсякъде! – живот,
дошло е ред и аз да осъзная, че се разминах с тлъстия джакпот,
до днес не спастрих пукната стотинка – за евро не говоря въобще,
в любимата ми Шишкова градинка ви чакам вечер с трепет на дете,
доде си вдигах сламени колиби от обич, рой надежди и мечти,
из римите – безброй летящи риби, до днес една не ме и приюти,
и – леко трезвен, скитам се по плажа, къде отивам, даже сам не знам –
един печален Никой във пейзажа, изгубил своя златен ключ Сезам,
Повярвайте на своя мил Валерий? – това навярно ще ме утеши.
Аз всяка нощ отварям светли двери към вашите заключени душѝ!