Няма начин ти да ме разбереш,
каквото в главата ми, моите мисли, се крие -
падат, преливат се, делят се на две,
какво наистина значат, май не знаеме ние.

Кратка метаморфоза като сбъднат сън,
толкова сложно може да е в сърцето ми само,
а житейските истини, заключени отвън,
не искаш да видиш, дори да надникнеш зад рамо...

Човешката природа е такава понякога,
необяснима за носещите я в себе си вътре,
аз, за разлика от тези, които избягаха,
не съм спрял да мисля за предстоящото Утре.

Ако някога се преобърнеш и стигнеш до мен,
надявам се да е за добро, вместо за лошо -
когато твоят стъклен свят бъде унищожен,
тогава ще разбереш как всичко било е пошло.

А дотогава недей мен да ме губиш поне,
нали се чудиш какво в моите мисли се крие -
падат, преливат се, делят се на две,
а какво наистина значат - май не знаеме ние...