alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
2 июл. 2009 г., 18:30

Човещина 

  Поэзия » Философская
766 0 14

Човещина 

             на Т. Цолов

 

Все някой ден ще седнем с теб на масата,

с души и чаши, пълни като никога.

Ще бъдем мълчаливо-урочасани,

в две-три минутен интервал за свикване.

 

И все едно е - ти ли, или аз ще съм

отлял от свойта чаша на земята.

За мъртвите поети – съпричастие.

За живите пък – здраве, без остатък.

 

Ще те помоля пак да кажеш твоето...

Как в нощ студена, до една камина

напътстваше сина си за двубоя му

с това, което теб не те подмина.

 

Преди години щяхме да осъмнем,

но днес след две ни се сковават плещите.

В една камина, дълго след разсъмване

гореше огън – топлеше...човещина.

© Александър Калчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??