Не знам къде ни са очите.

Не зная, чуват ли ушите.

Като на марионетки ни

дърпат конците.

Нали уж имаме ум във главите?

Нали уж вярваме на нас самите?

Защо, тогава, все ни разиграват!

Защо винаги в това успяват?

Ето и сега: съсипват ни държавата!

А, ние ги подкрепяме! Здравата!

После ще се вайкаме! И ще се каем!

Защо отговорността си не признаем?

За нас, за бъдещето, за децата!

Не е ли важно за това,

да е силна и здрава страната?