22 янв. 2010 г., 18:48

Чуден кът 

  Поэзия
656 0 5

Този кът, поувяхнал, но жив, е отдавна забравен

от света, от човека и, може би, даже от Бога.

Там ухаят на пролет цъфтящи, зелени ливади

и се къпят в роса полудели звезди босоноги.

 

Там високият връх е и цел, и упойна наслада,

а цветята се гонят със пъстър рояк пеперуди.

Там усмивката стига за твоя едничка награда,

а ръката приятелска не е невиждано чудо.

 

Този кът е красив, с аромат е на слънчево вино,

там дървесните клони нечувани мантри запяват.

Само миг ако спреш, от суровия ден да починеш,

рой светулки в очите ти пламнали ведро изгряват.

 

Там цари тишина и покой, там е топло и светло

и разбираш внезапно, че имаш кураж да обичаш

и да следваш докрай на живота пътеките цветни.

Този кът чуден просто човешка душа се нарича.

© Вики Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Моя свят преобърна...
    малка светулка остана!
    Искам светлина да ти върна,
    но няма как да я хвана!
    Поздрави
  • Вики, прекрасна картина на човешката душа си нарисувала! Не зная как се прегръща по самодивски, но още довечера ще пийна едно вино червено за здравето на една самодива в бяла премяна! Заслушах се в мантрите и много пъти броих светулките! Посветлен съм посред зима! Благодаря!
  • самодивско
  • Прекрасно е
  • Страхотно!!!
Предложения
: ??:??