Той бе чуден човек. Моят дядо.
Аз почти не разбирах думите му,
но напъвах се в слух, кротко сядах
и повтарях наум всичко чуто...
Беше спретнат помоему, старец.
(Е, разбира се с помощ от баба.)
Тя го хокаше с "готованец си"
щом поднесеше чорбата и хляба.
Ала той я обичаше цялата!
По суровому, груб, недодялан,
тъй по мъжки. Не се обясняваше.
Със ръцете говори. И дава... ...