Чудо

Напоследък чудото се случва в моя свят.
Късна пролет ли роди това вълшебство?
Ръжда ме дразни и това е ясен знак
да излъскам окис от резе да блесне,
светлината да допусна да отвори пак
вратата след поредната досадна грешка.

Притихнала, обидата от миналите дни,
заспала в някой тъмен ъгъл на сърцето
е освободила  пространство за мечти,
крилете да разпери новата надежда,
за да полети към чудни, непознати висини,
готова с обич тъй желана да се среща.