Не съм те търсил в нощните локали
на този град, от пошлост вече сринат.
Сама дойде, очите ми запали –
преди съвсем от горест да изстина.
И с две ръце, като криле на лебед –
не тялото – душата ми прегърна,
за да усетя сам, че съм потребен,
а не от Ерос и Ерато лъган.
Дете на ангел бял – до мене крачиш
и аз на ангел бял сега приличам.
Ще викна горд към райските пазачи,
че пак съм жив и мога да обичам, ...