Galateya & Канибал
По пътя си вървя унила
и търся жадно чудеса,
дали в звездите са се скрили,
или пък в тъмната гора?
Не ги търси, светът е малък
и няма да откриеш нищо,
за да не бъдеш вече жалка,
открий света в една въздишка.
О, не, не искам да въздишам,
и в мрака търся светлина,
и под дъгата да изтичам,
да стресна сънната луна.
Добре,,разбирам, само помисли си
във тоя свят на болка и лъжи
едно е ясно и осмисля дните -
че чудото, това си всъщност ти!
© Гергана Баракова Все права защищены