ЧУДОТО

Търсим го някъде около, извън нас...

А не е ли чудо, че сме се родили...

на Любовта съдбовно градивния глас...

пътищата светли, бурни, мълчаливи...?

Не е ли чудо синьото небе край нас,

Земята, която непрекъснато се преражда,

реди промените във земния атлас -

не умира, въпреки войни и вражди?

Не е ли чудо Мисълта без предели,

Мъдростта затворена в грахово зърно,

Истините брегове и океани прелетели,

за да създадат от света едно общество?

Не е ли чудо, че за всичко много знаем,

но то е частица от Божественото знание

и трябва, смирени, Богу да признаем,

че с Него сме във вечно състезание?

Чудо е, че Той, любящ, ни позволява

да навлизаме дълбоко в същността му,

търпение към децата свои проявява,

поправя грешките от глупостта ни...

Чудото не идва от някъде случайно.

Ние в сърцата и душите го творим.

В обществото то става дълготрайно

Крайъгълен камък, върху който градим.

10 11 2019