24 нояб. 2011 г., 11:43

Чуй ме, Свирачо! Не бива! 

  Поэзия » Юмористическая
713 0 15
С разрошен перчем, сам и студен
вятър на флейта засвири,
а повикът вечен политна далече
ласка гореща да дири.
От свойте комини, облечени в синьо,
димни принцеси танцуват.
Оправяйки букли, кокетните кукли
балните рокли вълнуват.
Топли и мили, в сърцата открили
тръпка, до днес непозната...
Вятърът нежен, но много небрежен,
пленил е на всички сърцата... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Лозова Все права защищены

Предложения
: ??:??