С несигурна стъпка и плаха походка,
с босите крака и старите дрипи аз крача напред.
Аз тръгвам и газя, а срещу мене купища хора
по–идеални и от всеки портрет.
Мълча и гледам с глава, наведена в земята.
Буца е заседнала във мойто гърло.
- Заминавам, майко! Изпрати си дъщерята!
...това трябваше да кажа, но ми беше трудно.
Тръгнах, майко, татко и родина!
Заминах, приятели, простете!
Отидох да търся късмет и аз в чужбина!
Вярвайте във мен, а не плачете! ...