Закотвях се винаги в чужди крайбрежия. Не търсех уютен мираж в хоризонти. Студени вълни във очите бележеха панически ужас, разбиващ се в гонгове.
Убийствено, ехото счупваше дните ми. Парчета от Слънце събирах с надежда и вятър заплитах на плитка в косите ми. Във мътни и кални води се отглеждах.
Но кривия образ вълните ограбваха. В една се познавах, но губех я с другите. Да скоча след тях с алчен шепот приканваха. (Повярваха в нищо единствено лудите).
А аз не повярвах, противно на себе си. Защо ли си мислех, че мога да литна? От котви покривах се цялата с белези. Изгубих се вече! Дали пък не свикнах?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.