За малко беше тук... как бързо мина.
Дойде при мен. С наведена глава.
А вън е лято. Топло и горещо
и... слънцето в очите онемя!
Приседна там, на мястото до мене.
Очаквах те като несвършен сън.
Забързан бе към идващото време
,,прости'' ми каза и излезе вън.
,,Ще бъде най-добре да си отида.
Живота си объркан да сменя.
Обичам те, но трябва да замина
там някъде из чуждата страна.'' ...