Мечтая си
сърцето ми да е от камък,
но вместо туй
гори във страстен пламък.
Не искам
в мозъка си кръв,
а сред глупците
да съм вечно пръв.
Защо не мога
чувствата да притъпя
и болката
без стон да изтърпя.
Но може би
това не е решение
и за душата
няма никакво спасение.
10.11.2004г.
© Ицо Саков Все права защищены