13 июн. 2007 г., 15:07

Чувства 

  Поэзия
1014 0 12

Дори да лъжа себе си... аз те обичам
и често си мечтая за мига,
във който погледа ти пак ще срещна
и ще почувствам, че не съм сама...

И сякаш в мене всичко е умряло,
а чувствата са скрити под леда...
Докосвам ги, когато се протегна
и приютя се в твоята душа...

А песните ни... Да, отново вчера
си пуснах аз една от тях...
При спомените за това треперех...
Сега тъгата ми е скрита в мен...

Понякога изглежда ми възможно
отново любовта да бъде с нас
и да ни благославя с цялата си нежност,
и да ни пази с цялата си страст...

Мечтите ми, отново окрилени,
летят към Бога и към теб, Любов...
Ти имаш име, но така звучи ми
по-истинско от всичко на света...


12.06.2007г.(полунощ)

© Гергина Петкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??