Сладко е в любов да се удавиш,
докато всичко друго на суша те привлича.
Но не можеш онуй чувство да забравиш,
което всяка фибра започва да обича.

Сладко, но с есенция на гнило,
прокрадва се невидимо в душата.
И става ти едно такова никакво, унило.
Отиваш си, но не минаваш през вратата.

Убиваш се, ала и жив оставаш.
Гротескно и пияно изпълнение.

И себе си и чувствата продаваш,
от себичност и крайно умиление.

Поредното заучено движение
предава те от крайности във умиление.
И там сред всичко долавя се прозрение.
Какво ли? Край! Забравяш го от удивление!

И репетираме за следващото изпълнение...