Студена нощ е, без посока,
нанякъде унесено пътувам,
усещам още на ръцете топлината,
на цветето любимо аромата.

До мен усмихнато стоеше
и аз не чувствах самотата.
Копнежа в тебe не долавям
опитва се да ме сломи тъгата.

И просяк ли съм аз на чувства?
Копнеещ, търсещ обичта ти,
която сякаш надалеч е.
Избран ли ще съм за това?

Какво ли виждаш в мен, се питам?
Щом трудно е да уловя искрата,
затихва устремът - се плаша.
Дъхът ми спира своя бяг в тишината.

Напусто сякаш аз мечтая
да срещна споделеност в мига
и колкото стремя се да се приближавам,
оставам аз за теб една мечта.

Без допир нежен съм заречен.
Не искаш с теб да споделя нощта
и някой друг това ще вземе.
Не съм приет, сърцето твое е скала.

Загледан нейде в морето,
желая хоризонта аз да видя,
но тъмно е, звездите само светят.
Напомнят ми, че утрото без теб е близо...

На Н.