Той ги вятърът донесе -
тези чувства,
за май, за пролет и любов
в мойта есен
пуста,
с песен, ожадняла за живот...
Откъсна ги -
по листенце от цветята,
с тичинки от тяхното сърце,
прилепи ги
на пчелички по крилцата
и довя ги пред моето лице...
Омекнах (няма какво да крия)
от техния чувствен аромат,
разля се в мен като магия
онзи порив - отново да съм млад...
... да съм юношата
с разширени ноздри,
вдъхващ необята на този свят,
прескочил първи коловози...
Ох, чувства
в незаглъхващия
моторен ад...
© Валентин Василев Все права защищены