Кой от сърце има нужда,

щом сърцето бива често разбито?

Как обичаш, щом любовта ти е чужда,

щом чувството ти е четвъртито?

Как да се примириш с емоция "втора ръка",

с мръсни очила, как реално да видиш света?

Как да се изправиш срещу дъжда,

борещ се с прозореца и с града.

Как да обичаш, щом обичта дарена

е с ръждясал нож наранена?

Как да нямаш нужда от герой,

да те отвлече от вътрешния ти порой?

Кой от сърце има нужда,

щом любовта му е чужда?

И защо сърцето е напълно разбито,

щом чувството дарено било е четвъртито?