Чувствени са словата в ранения,
възпяти от нещастното сърце,
което в свои необятни мъчения,
смачква засятото от Бога зрънце.
В шепите потънали са сълзи
изгрева ги превръща на море,
което надига ревящ вой и търси,
в пясък застланите брегове.
Словата често ни карат да плачем,
макар с гордост виждаме в нас,
как се разплита отговор незнаен,
отърсвайки ума от вечния му мраз...