Като сезоните тъй различни сме,

и толкова различно обичаме...

Съдбата ни събра...

И повярвай ми -

само Тя ще ни раздели!

Падаме и ставаме,

но любовта не предаваме!

И до болка обичам те,

затова признавам ти днес,

усещам как в мене бие и твоето сърце!!!

По закони неписани

само Ти си ми в мислите!!!

Омагьоса ти дните ми,

а аз нощите ти!!!

Признавам, понякога,

без причина - разплакваш ме!

Но знам, че моите тихи сълзи

сякаш  в твоите очи  се проливат

и те боли, нали?!

Всеотдайно се обичаме!

Страшни думи изричаме!

Непростими неща

ни прощава Тя - Любовта!

Много истини ми призна,

но секунда не разпилях...

и за нас аз  живях.

И щастлива, като птиците бях!!!