29 янв. 2012 г., 16:23
- - -
Опитвах се, бягах все по-надалеч,
но всъщност оставах в пленяваща близост.
Дъхът ти е най-безпощадната сеч!
На етер ухае... от твоята риза!
И право в сърцето забиваш стрели
със синя отрова - за всички... и ничия.
Но страст ни събира, пак тя ни дели -
Божествено тиха! Като Ад неприлична!
Ти пиеш от мен еликсирни сълзи!
Опива ме твоят екстаз несподавен,
додето във нас нова страст изпълзи, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация