Джелем, джелем лунгоне дроменса,
маладилем бахтале роменса.
Пребродил съм аз пътища безкрайни,
там срещал съм и цигани щастливи.
От тях научих святата им тайна –
свободни да са, докато са живи.
Ай, ромале, ай, чявале!
Без пола съм и без риза –
нане цоха, нане гад.
Как душата ми прегриза
вълчият озъбен свят!
Татко моят сутеньор е – ...