portos (Христофор Тодоров)
34 71
3 янв. 2008 г., 10:26

Цигански романс 

  Поэзия » Гражданская
1082 0 3

Във черната жарава се зарових,
за да достигна черната тъга,
светът е черен, даже безпризорен,
светът е свекър, на нощта баща.

Димът, примесен с мента и мастика,
димът опияни мига на нищетата,
за залък хляб дребнавостта попитай,
но остави ни вечно радостта!!!

Почитайки нощите на поета,
попити страстно с цигански желания,
драсни самотен ти два-три куплета,
прекланяйки се пред безгрижното страдание.

И музиката, дето мислите ни сбира,
и конят черен, рожба на скръбта,
катунът, алкохолът, ТЯ, всемира,
зове ни вечна, свята, черна свобода!!!

Но идва сутрин, таборът бледнее,
увит в ефирна, странна мараня,
едно невръстно поколение немее
и като всеки ден пoдиря неизвестността.

© Христофор Тодоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??