ЦИГАНСКО ЛЯТО
... денка си октомврий натовари
и потъна в мировата скръб,
облаци – небесни катунари,
влачат небесата ми на гръб,
спряха калайджиите на хълма
и край мен разпрегнаха катун,
тишината взе да се изпълва
с дъх на огън и димящ ластун,
и стада напърчени сръндаци
тръгнаха през първите слани,
Бог ли ми изпраща тайни знаци,
че е време да ме запладни? –
лятната дъбрава ми посърна,
не жужат пчелите ми на мед –
нямам време – ни да се обърна,
ни да гледам що е занапред,
и – скиталец, снежната пъртина
ще ме скъта в падналия мрак –
най-подир и аз да си почина
в идещите вихрове от сняг.
© Валери Станков Все права защищены
с дъх на огън и димящ ластун,
Невероятна образност!