Цигара време
Ще тръгвам... Палиш си цигара.
Застинал, въздухът тежи.
Не искат устните да изговарят
изтърканата думичка „Прости”.
Допуснатата гордост помежду ни
намеси се и ще реши
дали са нужни укорните думи
и ползата от яд да се мълчи.
Догаря фасът. Краят наближава
и само празните очи
говорят колко много съжаляваш,
но така и не ми каза: „Остани!”
© Ани Виделова Все права защищены