Тя е с вкус на ментови цигари и Армани, 

като нощите в които се греши, 

в които ти е трудно да останеш, 

от които има алени следи.

Тя има белези по цялото си тяло, 

от раните в твоята душа, 

които някой някога ти е оставил, 

а ти сега предаваш слабостта.

Покорна ти е, твоя е, смирена, 

от устните ù капе обожание,

когато си наблизо е обсебена, 

когато си отидеш се превръща в отчаяние.

А ти така обичаш - да си тръгваш, 

обичаш болката ù, дрога е, зарежда те,

не само плясъци и секс преди разсъмване, 

обичаш мисълта ù да е прикована и обсебена.

Тя е с вкус на ментови цигари и Армани, 

подчинена на властта на слабостта ти, 

когато всеки път си тръгваш, тя остава

да чака нови изгреви на любовта ти.

Защото тя е истинска. Защото те обича, 

обича болката, но не принцип, 

все още има смелостта да отрича,

но ти го знаеш, доминантни принце.

А утре, слънцето като угасне, 

когато пак се умориш от роли и лъжи,

ела да бъдеш силен и пораснал, 

да запалим по цигара и да полежим.

Да се облеем в луни и в дихания, 

да бъдем слаби, истински и крехки, 

създай "Обичам те" от плясъците и риданието, 

и разбери, че сила черпи се от нежности.

А аз ще ти платя с цялата покорност, 

която толкова обичаш, която крехко те крепи, 

с ментови цигари и емоционална неуморност

над слабостите си в живота заедно ще летим.