vega666 (Младен Мисана)
1666 14275
13 авг. 2022 г., 20:37  

Цикъл /неменструален/ 

  Поэзия
365 12 8

* * *


Ненужна чаша пак денят издига  
и дъното обръща се нагоре. -
Навярно Бог е искал да отпие
от краткия живот на всички хора.





* * *


Край мен се нажежават световете,
примамлива за тях кръвта ми свети.
И аз на глас над себе си се смея
с надеждата, че пак ще оцелея...
А по лъча, пробол ме с тънка шпага,
се втурва мисълта ми да избяга
към пещерата тъмна на небето.
Дъждът почуква с хиляди монети
и слепи просяци ръце протягат -
звъна невидим те дано да хванат.
Дъждът руши последните окови -
след миг ще бъда може би свободен!
...И пътят ми ще продължи нагоре
в нощта, изсечена от черни борове...





* * *
 

Стаен
под сивия валяк на властно небе,
потеглих след мисъл студена и тиха...
а съвестта прокрадна се отвред,
превърната в разкрИвена усмивка.






* * *


В главата бетонно отеква шумът
и я притиска със мъртвите здания.
Нещо се мярва, но то е отвъд
и ни задъхват пак разстояния.

Движим се в ритъма, който градът
нервно изтръгва от своите тръпки.
И неусетно заглъхват след нас
в каменна орис последните стъпки...







* * *


Дори не се сънувам вече. Опустях!
Тъй както опустява стара къща
или забравен зад морето бряг,
при който пяната не се завръща.

Живея в две-три страници сега,
по чудо неоткъснати от зложелатели.
Прочетени отдавна в паметта -
навярно моите единствени приятели.
 

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Адмирации за творбата ти, Младене!
  • Благодаря! Сърдечно благодаря на всички подкрепили поетичния ми цикъл.
    Дълбоко съм трогнат! Да имате здраве, вдъхновение и светли августовски дни!
  • ...И пътят ми ще продължи нагоре...Поздравления, Поете! Прекрасни стихове!
  • Силен стих, маестро! Поздравления!
  • Много жива картина!

    "Дъждът почуква с хиляди монети
    и слепи просяци ръце протягат -
    звъна невидим те дано да хванат.
    Дъждът руши последните окови -
    след миг ще бъда може би свободен!"
    Много ми хареса цикълът ти, Младен!
  • Рисуваш картина на времето като художник, която оживява пред очите ми. Много истини в стих. Тъжни, даже безнадеждни -
    "Дори не се сънувам вече. Опустях!
    Тъй както опустява стара къща
    или забравен зад морето бряг,
    при който пяната не се завръща"
    Поздравления за таланта!
  • Дълбоки мисли, превърнати в стих! Остави Младене, мека ме одавят! Благодаря за вълшебтвото което твориш,
  • Прекрасен цикъл си сътворил Младен, изпълнен с дълбоки чувства, сякаш вселената е диктувала строфите. Ти си голям талант и аз се прекланям пред него. Каквото и да напиша, ще е малко. Бъди благословен!
Предложения
: ??:??