Чаках, колежке, удобен момент
да те питам как да постъпя.
Аз вече те изписах, започвам нов ден,
но не искам да те настъпя.
Обичах те като приятел, като верен другар,
но не стигнаха листите за моите проблеми.
За теб вече сигурно съм стар,
на твоите полета обсъждах своите дилеми.
Ти пак ще си до мен,
не ще те захвърля на градския боклук.
Ставай де, идва новият ден.
Влизай в джоба. Какъв е студ!