Съвършената форма с име Живот
цъка с невидим, часовников механизъм.
С изкусният ритъм на своя възход
празнотата изпълва го със своя цинизъм.
Матричност... прикрита зад всички нива
държи в подчинение знакови роли.
Линеен живот, зад линейни слова.
А вярващото човечество, Богу се моли.
На път, е да сложим предизвестеният край,
нецивилизован, еволюционно пресъхнал.
Целим се в Марс, за нов живот и вода,
а затриваме рай, откъм хора претръпнал.