Цирк

4 мар. 2020 г., 08:24

Поэзия » Философская

562 0 3

Под шапитото не расте трева,

мирише на урина и униние.

Дресурата не става хей така -

да щракнеш с пръсти и оле -

без пот и без усилие.

Без захарчета и камшик

последвалите чудеса

дали си струват.

Ефекти на положен труд

или е прост инстинкт, натура.

На мен не ми е и до смях,

наужким като спъват клоуна.

И следва мексиканската вълна,

и кикот истеричен я догонва.

Кого подкрепя бурно, в екстаз

кого отрича целокупно, безгранично?

Кое е мексиканското - лютевина,

и страст, и глупост в нашта ширина.

Не сме деца, а ни залъгват

с номера. И трикове изтъркани.

И партер във талаша.

Щом паднеш - скачай. Става и така.

Бедата е внезапна, не забава.

ИнаКалина

2020-03-05T02:09:11+02:00

Стихът е силна метафора - от спънатият клоун под шапитото до кикота.
palenka (П Антонова)

2020-03-04T12:47:38+02:00

Спомените ми са силно впечатлителни: с удивление съм гледала акробатите. номерът с бързите мотори в бъчвата, животните... Не мисля, че миризмата или нещо, което като големи вече не ни е забавно, може да помрачи магията на цирка!
На всяко нещо можем да виждаме и изкарваме черната страна, ако искаме, ние си избираме от къде да гледаме.
Иринакис (Ирина Колева)

2020-03-04T12:36:53+02:00

Ох, най-тъжното нещо, циркът.
Униние, покруса, тъга, затворена в тесен фургон. А ти много хубаво си го описала!