Eia (Росица Танчева)
436 13844
11 сент. 2015 г., 19:59

Цивилизовано 

  Поэзия » Гражданская
593 0 4

Градът, този стар присмехулник,

на ранина е с очи на дете.

Денят посреща с къшей вяра,

усмивките на майките зове.

Добър да се запази моли,  

от хляба си на птици да даде.

 

Мъдрата утрин щом изтече  

и бледосиньото се разнесе,

неусетно той се променя - 

посивявайки, става разумен,

с неверие вяра разменя  

и против полети мрежа плете.

 

Градът, този стар присмехулник,

лови птици и в клетка ги слага,

с бързия влак ги връща на юг.

Знае - там приготвена е клада,

изгаряща  мислещия друг,  

но цивилизовано нехае.

 

На ранина e с очи на дете,  

а вечер на бетон ухае…

© Росица Танчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • На ранина e с очи на дете,
    а вечер на бетон ухае…
    На мен също много ми хареса, Роси!
  • Стихотворението е продължение на най-болезнената през последните години тема: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=312792
    Благодаря на прочелите и мислещите по нея.
  • "На ранина /градът/ e с очи на дете, а вечер на бетон ухае…"

    Отлична рекапитулация на написаното, Роси! Поздравявам те!
  • Страшно е когато детските очи помътнеят и добият „уханието“ на бетон. Поздрави!
Предложения
: ??:??