Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
9 дек. 2021 г., 12:19  

Cпомен за летния дъжд 

  Поэзия » Пейзажная, Другая
594 1 6

Тихо къса небето поеми, в които,
в стих Луната описвал е летния мрак,
под елха в отпечатано лятос копито,
думи влюбени сбират се – първия сняг.

 

Тази зима в сърцето сребро е събрала.
И снежинките – спомен за летния дъжд.
А Луната ридае. Звезди на раздяла,
капят. Всяка сълза е, сияла веднъж.

 

Но отнякъде вятър бездомен долита,
очарован от тази тъга и смутен.
Къса облачни мрежи в които е скрита:
 — Чуй ме, златна Луна, омъжи се за мен!

 

Зимна нощ вън воали на стан от дървета,
за невеста небесна  тъче, ли тъче,
а поетът оплаква душата си клета -
свита топчица. Мръзнещо сиво врабче.

 

Щом разтвори пак утрото сребърна пазва,
то ще литне нагоре, с трептящи крила.
И в откраднат от мрака стих пак ще разказва,
за магична любов и била,  не била.

 


 
 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??