18 июн. 2009 г., 20:09

Цунами 

  Поэзия » Белые стихи
5.0 / 5
796 0 5

Имах пълен куфар, претъпкан с надежди,

малко по малко заради теб те се стопиха,

а бяха големи, неземни, безкрайни, безбрежни

и всичките сякаш за миг от секунда се изпариха.

Защо го направи, как не можа да преглътнеш,

че в мен е останала малка частичка от вяра

и трябваше всичко със тежки обувки да стъпчеш

ти, мое адско проклятие, ти, моя ненавист стара.

Мойта любов си тръгна с онзи куфар надежда,

а твойта не спира като старинна магия,

но аз си запазих мечтите и женската сила,

ако можеш, пробвай и нея смажи я,

без жал и без съвест, тогава ще видиш стихия,

която помита света ти на две, като заклинание,

което жените си знаем от векове,

пробвай... останалото ще запазя във мълчание!!!

© Камелия Кацарска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...

Ещё произведения »