Добре, де... Предавам се! Да се представя -
наричат ме просто - Великото Нищо.
Не мога със нищичко да се похваля,
(за по-точна справка CV-то ми вижте).
Родена, завършила, после във фирма...
Паршивата справка, на жалкия лист,
не казва за постове, за стихосбирки,
успех, кариера или престиж.
Амбиция имам по-малка от атом.
Наясно съм - нямам с какво да блестя.
Принцеси не стават, родените в блато,
и няма открит магазин за крила.
Познавам си мястото - някъде долу.
По ниското пъпля - безцветен живот.
На малкото, дето го имам, доволна,
изкърпвам мечтите си бод, подир бод.
И от грандомания не боледувам,
на делника мятам нашарен халат -
да радва. И нищо, че най-често чувам
я, дума накриво, я, казано с яд.
Единствено моля се - живи и здрави
да бъдат домашните, с ясни лица.
Че думата "щастие" в CV едва ли
се среща сред другите "важни" неща.
А утре, когато си тръгнем оттука,
понесли различни CV-та в ръце,
на същата порта всеки ще чука -
и всичките Господ ще ни прибере.
Р. Д.
© Радост Даскалова Все права защищены