Цвете
Не ме разбираш -
от теб не го и искам!
Не го разбираш -
това все пак е този мой живот!
Не го ли искаш -
да искаш, но не можеш,
защото нямаш сили за това.
От мен ги искаш -
ми вземи си,
щом го можеш!
Аз раздавам -
ти граби!
А сега пък,
може би без мен не можеш;
пристрастен -
щом ме няма, те боли!
Аз бях спасение - отрова,
сега лечението - пак съм аз!
А аз съм само крехко цвете,
което във ръцете си държиш
и пръскам аромат,
а не отрова,
но зная,
ще ме задушиш...
© Мария Георгиева Все права защищены