Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
22 дек. 2007 г., 00:50

Цветето... 

  Поэзия
1241 0 22

ЦВЕТЕТО

 

Нейде сред мъглите на степта,
сред синьото на пурпура, в което
един лъч от сляпа светлина
разказва за души в небитието.
Край венци на времето
герои - вяра в чудеса,
стъпили здраво във стремето
рицари без възраст и душа.
Тез яки фигури, издялани в скалата,
бдят над хората от векове,
като деи слезли от седлата,
на вихрени, божествени коне.
В очите им от камък и трева,
блести надеждата на световете.
На меч подпрели тежки рамена,
бе цъфнало омайно цвете.
Там сякаш беше свършила войната! -
във този кът, потънал в тишина,
пустинен вятър брулеше лицата
на рицари от стари времена.
И въпреки че камъкът мълчи,
се носи звън от рицарски доспехи
и звук на рог във времето ручи,
утихва сетне в странно ехо...
Отново виждаш каменни очи,
вперени в надеждата на вековете
и нищо, че устата им мълчи,
на меча там... растеше цвете!

© Валентин Желязков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стихът е хубав , а финалът просто е чудесен! Поздрав!
  • Поздравления!Дано рицарското да продължава да живее в теб!
  • "...на меча там...растеше цвете!"
    Жестоко!Много ми харесва!
  • Благодаря на всички ви за топлите отзиви приятели.
  • Бъди рицар винаги! Поздрав, Поете!
  • И въпреки че камъкът мълчи,
    се носи звън от рицарски доспехи
    и звук на рог във времето ручи,
    утихва сетне в странно ехо


    Ееееееееее Браво страхотно е Вальо.
    Поздравления
  • Чудесно е!!! Браво!!!
  • Много обичам този мъжествен тип лирика.Много умело си прокарал този конфликт между мъжеството и нежността.Всъщност налице е този вечен човешки стремеж към красота,който е присъщ не само на нежната половина от човечеството.Сила има тук в този безпощаден растеж на цветето.
  • Страхотно пишеш!
  • Уау!!!
  • Чудесно!!!Много ми допада и харесва!!!Браво!!!
  • Звучи ми като симфония!Поздрав!
  • Браво...Бива те...
  • Приказна история за рицари и време на рицарски битки...
    хубаво е , когато войната е спряла и на меча цвете расте...
    красиво пишеш, трогна ме с това цветенце, красива история.
    с много обич за теб, Валентин.
  • Носи се из въздуха и звън на побЕден меч
    и на дъхаво, вечно цвете!!!Велико е, БРАВО!!!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • Прекрасно стихотворение. Много хубаво, че ти е дошла тази идея, наистина е трогваща.
  • Харесва ми идеята за цветето сред камъните!Поздравявам те!
  • Страхотна е идята ти в стиха!
    Браво!
  • Много рицарско!!!Поздрави!!Финала е страхотен!!!
  • Много добро!
  • Много затрогващо!!!
    Поздрав за стиха!
  • ...на меча там...растеше цвете! Много ми хареса! Мило и затрогващо! Поздравления за хубавия стих!
Предложения
: ??:??