Изтъкана съм от цветни нишки,
Които се преплитат в едно цяло
И изпитвам страх от готовия си лик
Щом погледна в това голямо огледало
Вперила съм поглед в своя силует
И откривам недостатъците си безчет
Поемам дъх, пропит от отчаяние
И моля Господ за покаяние
Благодарна съм, че съм такава
Пълна съм със забележки,
Но нали са те човешки
И няма хора безпогрешни ...