Усмивката ти - сок от реване,
нехайно в мене се оплете,
представям си целувката – поне
ще е с ухание на лятно цвете.
Очите ти са мъничко лъжовни,
опушен кестен в рамка от сребро,
очи такива могат да люлеят
със чара си и земното кълбо.
Обаче лятото защо ли ми намига?
Разбрало е, че няма чудеса
и слънцето от запад не изгрява,
и птиците не пеят през нощта... ...