Загубил съм цвета си…? Че в днешно време кой е цветен?!
Във сиво всичко е около мен, сякаш съм нишка в сив пуловер оплетен…
И нижат се, сивеят, брънка подир брънка…
И чудя се къде ли е камбанката със цвят, за тебе що не дрънка…
И ти си сив! Признай си! Заточен в ежедневието сиво…
А мислил ли си цветното дали не е красиво?!…
Със “багри” и “бои” опитай се да бъдеш позитивен
и не да влагаш малко, знам, че ти си доста по-капацитивен…
Със жълто и с усмивка аз слънцето рисувам…
а изнервя ли се в синьо пък, като море бушувам.
С червено влюбвам се, с зеленото живея…
със бялото летя, над крилете на надеждата се рея…
Художник ли съм аз, или писател със “палитра”?
Дали не съм измамник, лъжейки, като лисица хитра?!…
Да! Знам, такъв съм, че опитвам сивото да скрия…
И малко цвят да му придам на очи то първо да не бие…
Недей ме съди! Знам за болката на всеки!
Преди съм имал цвят, дано да имам и во веки…
Картината, когато цветна е, сякаш по-лесно се приема…
А черно-бялото е класика… и ето ти дилема…
От мен получи ти апел да бъдеш цветен.
Денят ти все да е усмихнат, да си щастлив до часа си сетен…
Защото с щастие по-лесно се живее…
Придай на лицето свое цвят и гледай как се смее…
А цветен ли си вече…?! И ли си пак сив, чакащ зад завоя…
Огледай се, пресечи, ела при мен…
Палитрата е твоя.