21 дек. 2010 г., 14:35

Цветя 

  Поэзия » Философская
554 0 3
Цветя
В снега, натрупал се студен,
умираха цветята.
- Живейте още, още ден! -
топеше се водата.
- Защо? – попита, оголял,
приведен клон от круша,
- И аз напролет съм цъфтял,
но есен плод съм люшкал!
- И аз съм също – ей ме нà –
и с плод, и с цвят прочута! –
добави ябълка една, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??