Цвилят конете
ЦВИЛЯТ КОНЕТЕ
Седлайте, приятели, тъмни коне вихроноги –
още е ден, но по стръмното спуска се мракът,
още е есен и още е рано за “сбогом”...
... само че цвилят конете.
И Пътят ни чака!
Душно е в димните кръчми на дните горчиви,
виното в чашите свършва и дъното свети,
стеле се здрач над полето, денят си отива,
време е вече да тръгваме.
Цвилят конете.
Малко ли, много ли – мина горещото пладне.
Колко сме дали и колко сме взели – не питам.
Няма да пускаме корени в кръчмите хладни –
чака ни Пътят.
Конете ни бият с копита.
Дълъг е Пътят.
Животът обаче е кратък.
Цвилят конете, прозвънват подкова и стреме.
Хайде, седлайте, и нека поемем нататък.
Пътят ни вика, приятели.
Нямаме време!
Кръчма е този живот, но конете ни цвилят,
вързани вънка пред прага и вече не траят.
Хайде, седлайте!
И нека да молим за сила
дълго да бъдем ездачи, а Пътят – безкраен.
© Валентин Чернев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Поклон, Поете! Оставяш ме без дъх.
-
Кръчма е този живот,....а пътят безкраен!Ние сме яздачи!Много силно!Поздрав!
-
Благодаря на всички!
Образът на коня ме привлича отдавна. Може би като конен народ го носим в кръвта си. Освен като соларен символ, той има и малко зловещ ореол - спомнете си пророчеството, че Игор ще умре от коня си, и змията, ухапала го от кухия череп на мъртвото животно. Съвсем друго е тълкуванието на коня от Мадара, на коня на свети Георги. А има още един конски символ - компрометирания в родословието си Пегас, коня на Белерофонт, "бащата" на Касталския извор. Просто интересно.
Обещавам утре да публикувам едно "конско" стихотворение, като илюстрация на друго мое виждане.
И още веднъж - благодаря! -
Образно-символен стих!
Екзистенциално, животът и времето са осмислени като пътуване, проправяне на път към неизвестното, през съмнения и колебания към духовно израстване... А конят като соларен символ е надмогващото начало, онази небесна сила, която ръководи пътуването... -
Много е хубаво, много. Харесах си изречението "Конете ни бият с копита." и дадената ми възможност за избор на смисъл. Благодаря!
ПП: Забравих... за това се сетих, поздравявам:
http://www.youtube.com/watch?v=UATufLGBYaY -
Не бях чела наскоро толкова интересна вариация от темата "По пътя".
-
Най-после нещо стойностно да прочета, а то ми писна от ялови поетични напъни на някакви псевдопоети в тоя сайт!Поздравления за хубавия стих!
-
Поздравления за творбата!!!
-
Благодаря на всички.
-
"Човекът е Човек, когато е на път". Всички имаме нужда от моменти, в които да погледнем назад и да направим равносметка на делата си. Моментите - "кръчми", без които не бихме могли да усетим нуждата от откриване на нови пътища. Приех стихотворението и като призив към постоянно самоусъвършенстване. Радвам се, че сте тук, г-н Чернев!
-
Аплодисменти и от мен!
-
Аплодисменти!
Впечатляваща творба.
Радвам се, че прочетох!
И дано "дълго да бъдем ездачи, а Пътят – безкраен", за да можем да се порадваме и на още такива стихове
Благодаря! -
Силни и красиви стихове! Пълни с оптимизъм.
-
Благодаря на всички.
-
"Дълъг е пътят..."
И добре,че са кръчмите - спирки
Всяко място за тръгване
е добро щом е вярна посоката- мисъл...
Динамичен стих.Харесах. -
Хубаво е! Харесах положителния заряд, който носи стиха!
-
Кръчма е този живот...
Веднага се сетих за "В механата" на Ботев
"Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!"
Хубаво е, че си тук!
п.п. sani-ti (Таня Иванова): много неуместно -
Поезията ти е разгърната. Може би има нещо общо и Добруджа- не знам.
Най- прятното е, че избираш теми за твоя поетичен почерк.Поздрави!!!
Wali /Виолета Томова/ -
!
-
Чета! Защото има какво.
-
"
Кръчма е този живот, но конете ни цвилят,
вързани вънка пред прага и вече не траят.
Хайде, седлайте!
И нека да молим за сила
дълго да бъдем ездачи, а Пътят – безкраен."
На кой харесал на кой не, а на мен много ми хареса!!!
/лично аз имам нужда от напътващи коментари, а не хвалебствия, и ще се радвам на такива!/ -
Страхотна ритмика, като че ли си яхнал коня на дните си и препускаш!
Овладян стих, без излишества и всъщото време толкова впечатляващо завладяващ! Аплодирам моженето ти, Валентин! -
Заваляха хвалебствия от хора, които иронизираше...
О, времена! О, нрави! -
Много хубаво стихотворение.
-
..............!
-
Салвадор Дали сигурно би казал, че си се докоснал до съвършенството.ХаХАХА
Но аз не -
И без пришпорване "до смърт"-тя,безкрайността,може да чака...
В спокоен алюр да изминем Пътя-има още много непосетени житейски кръчми!
Поздравления за този стих,Валентин! -
И нека да молим за сила
дълго да бъдем ездачи, а Пътят – безкраен
Много силно ме впечатли,тази твоя поезия,с голямо уважение изпращам сърдечен поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
