Бе лунна вечер. Тиха и прозрачна.
Спокойствие цареше вси.
Ветрецът пееше приятно.
Поточето безмълвно ромоли.
Но изведнъж се писък чу.
И наруши се тишината.
Ветрецът страшно засвири.
Потокът разтревожено заплака.
Звезди сега уплашено трептяха.
Една след друга скриха се в нощта.
Настъпи мрак, зловещ и глух.
© Ренета Данкова Все права защищены