14 сент. 2009 г., 16:26

Цяла вечност 

  Поэзия
2127 0 34
“Не вярваше във мен, а аз във теб
ковях изкусно своя пунктуация -
мастилена... за твоето сърце,
което заслужава ампутация.”
И бавно ще си тръгне любовта,
след думи, изкълвани изпод пръстите.
Свободна като блудница – умря,
безкрайно репетирайки възкръсване.
След време ще се учим да летим
със кривите криле към свободата си,
а споменът - облизвайки с език
душите ни - ще хълца от преяждане. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Все права защищены

Предложения
: ??:??