Звездите и луната вече те познават,
заедно с млечния път пазят
тайната ми за теб.
Слънцето знае, че не го харесам,
защото всяка сутрин те отнема от мен.
На тревата роса и дъжд
отдавна не и трябват
аз и подарявам сълзите си всеки ден.
Вятърът и облаците се опитват
да отнесат шепота ми към теб.
Птичките на прозореца ти,
на клончето катеричките
и те пея, викат те.
Но не разбираш езика им, уви.
Цялата земя знае, колко
много те обичам.
Само ти не вярваш..
Нали!?
Още пазя детската ти снимка.
От първият ден я стискам в ръце,
а теб нося в безумно, влюбеното си сърце.
© Миглена Спасова Все права защищены