Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
21 мар. 2022 г., 13:25  

Cъдбовно 

  Поэзия » Философская, Гражданская, Другая
297 4 9

Сряда сутрин, стреснат скок.
Синьото серкме сребрее.
Стрес, събуждане стоок,
сред сирени страх се смее.

 

Сънен съсел, стар съсед
сбира старите си скици.
Скрил света сегашен, след.
Сбъркан, сбръчкан Солженицин.

 

Свят скърбящ съвсем самин,
студ, Содом, сълзи солени.
Сряда, стадий, снимки, скрин.
Средностатистични сцени.

 

Стигма, срам, стогласен срив,
самота стои смутено.
Страх се свива саможив,
сляп съдбовно, смърт... Студено.
 
 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Разсъскахме се. Благодаря ви!
  • Хареса ми много!Поздрави!
  • Сърцето серпентинено се смее.
    Сънят съшива сълзите със страх.
    Съзвучие сред спомени сребрее.
    Самият смисъл, скрил следите.Смях!

    Наде, и мен предизвикахте в това съзнателно сътворение със състезател стил! Съизживях!👏💕

    Честит международен Ден на Поезията на всички откровенци!💕
  • Леле, колко "С"... Страхотно сътворено!
  • Честит и на теб!
  • Светът стои със спорните стремления? Умееш го.
  • Ето и още -
    Светът стои със спорните съждения.
    Свистят сирени в сутришен сумрак.
    И слушам словоблудните съждения,
    свидетел съм на сложен саундтрак!
  • Амиии, предизвикахте ме. Обичам предизвикателства. Благодаря!
  • Ето и от мен -
    Световен страх съсипва ми сърцето.
    Съвсем се свивам в сънни светове.
    Съсипващ свод и съскащи съмнения
    се сплитат във света ми съкровен.
Предложения
: ??:??