ЦЪФНАЛАТА ВИШНА
Слънчицето плисна сноп лъчи на двора.
Мъничката вишна пъпчици разтвори.
И мъзга тръпчива в клонките потече,
и в цветчета бели цяла се облече.
Птиченце припява в цъфналите клони,
топъл вятър вее и листенца рони.
Най-щастливо днес е, радва се детето
и край дядо стъпва гордо и напето.
- Дядо, погледни я, вишничката малка!
Лани посадих я, цяла зима чаках.
Чаках и се молих коренче да хване.
Щом е разцъфтяла, с вишни ще ни храни.
Радва се и дядо, и глава поклаща:
- Поливай я, внуче! С плод ще се отплаща!
Птичето на клона пее до премала.
Имаме си в двора вишна разцъфтяла.
© Геновева Цандева Все права защищены