11 янв. 2013 г., 13:20
Някакъв свят оцелява във мен.
Блъска камбанено в мене – кокиче!
Тихо наричам го – мой, откровен –
малкият свят на големите срички.
Малкият свят със широки очи,
дето докосват отвъд всичко зримо,
в който живеят човеци без дни,
който сънува и диша във рими.
Той ще умира, възкръсва... И пак
никакви хора с уплашени стъпки
ниско ще тъпчат кокичето - в праг.
Само че то си е хвърлило пъпа ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация